За бригадите

 

Ще се опитам набързо да разкажа на тези които не помнят и не познават тази „придобивка”, на развития социализъм.

Защото непознатото винаги е интересно, а близкото минало не е добре познато на подрастващите.А трябва да се знае, за да не се повтарят грешките.

Писанието също е насочено и към опресняване на паметта на онези , които милеят за „колко хубаво беше навремето”.

Винаги като стане въпрос за това на какъв хал сме сега, съжалявам за две неща.

Първото ще го оставя за друг път.Второто е изкривения през годините смисъл на поговорката „Залудо работи, залудо не стой”.Предполагам, че навремето, когато човек е работил за себе си и държавата е била малко мъгляво понятие, е имала своя смисъл и оправдание.Да, по добре е било да свършиш нещо, да белосаш къщата, да измиеш прозорците, да попритегнеш стобора и т.н., отколкото да си седиш.Това е работа, която вършиш за себе си, за твое добро.Но когато другарите го превърнаха в държавна политика, стана особено гнусно.И ето 50 години по-късно продължаваме да се влачим с мизерните заплати и да вършим все повече работа, за все по-малко пари.Защото така сме свикнали, приемаме го за редно.Не можем да се пазарим за това което предлагаме – нашият труд.Колкото платят, толкова.

Помислете върху това – както би казал Кърт Вонегът...

Колко по редно би било за всеки труд да се заплаща.A не да си счетоводител, но от тебе също да се очаква да сменяш крушките и да поправяш кафе-машината...

Или да се занимаваш с график – дизайн, но като се счупи на колежката компютъра – Круме, виж там дали...

И колко хора има и до днес, които след упорит труд, и съответното му незаплащане,просто казват – абе, майната му, важното е, че свършихме работа...

Защо бе, аджеба...??? Извършената работа не е ей така, имагинерна.Някой се ползва от нейното извършване, и той трябва да заплати за това.И колкото по бързо се разбере, толкова по добре – и за двете страни. Наистина.

Та така...

Имаше едно време бригади, което по същество означава, безплатен труд в полза на държавата.Маскираха ги естествено с всякакви имена – да приучим децата на труд, да подпомогнем стопанството, да ударим врага, да изпълним в срок  и т.н.Казваха им ленински съботници, трудо-дни, практики и какво ли още не.Но най-вече бригади.

Пролетни, летни и есенни.Еднодневни или тип лагер.Ученически, казармени, студентски и учрежденски.Селскостопански, производствени и в строителството. Имаше даже и международни.

Бригадите се бяха превърнали в такава неотделима част от ежедневието ни, че ги приемахме съвсем естествено.И няма значение дали си ученик в седми клас в СОУ „Христо Смирненски” или инженер в завод.Всички участват.Е, почти всички де...

И винаги се заплащаше, някакви мизерни стотинки, че и левчета даже, които винаги идваха 1-2 месеца по-късно.Другарите се застраховаха, защото иначе Западът можеше да ги обвини, че са ни превърнали в крепостни...
А това не трябваше да се случва, нали социализЪма е най-човеколюбивия строй.Ето хората работят и ние им плащаме.Това, КОЛКО се плаща, никой не коментираше, приемаше се, че е достатъчно и хората са доволни.

Който е чел Солженицин и Шаламов, знае за мащабите на това движение и за лагерите.Но там е необятно, нашите другари разбира се, натъпкаха много хора по лагери, защото така е заповядано, но тези хора са били крайно недостатъчно за да построят завод, примерно, какво да говорим за Димитровград или прохода Хаинбоаз.

Трябвало е нещо друго, което с патриотичен плам да увлече хората да работят безплатно,често пъти без храна, в студ и пек.Естествено пък винаги е имало знамена и речи, партийни повели, петилетки за три години и разбира се – ударници със значки за пример и  съответно такива „ за порицание”.

 

И ето ги – бригадите.

 

Първата ми бригада беше, когато бях в пети или  шести клас, ще рече бил съм на 12-13 години.Тия детските си ги спомням с най-голямо омерзение.Защото това си е експлоатация на детски труд и както и да го погледнеш си е незаконно и подсъдно.Колко му е да прилъжеш дете, на тия години то не се и замисля, редно ли е, не е ли. Другарката казва и толкоз.Пък и винаги е по-добре да не ходиш на училище.

В основното училище ходехме есенно време, когато цялата страна се втурваше да прибира реколтата.Седмица - две. После в гимназията, бригадите ставаха задължително по цял месец през лятото ( тип лагер – спеше се по общежития и пансиони ), и седмица - две през есента.

Та ето горе-долу какво представлява един ден „на ученическа бригада”.

Казват ни къде да се съберем и в колко часа.Обикновено в двора на училището в 08.30, но не винаги.Идват да ни вземат автобуси и да ни откарат до мястото където ще работим.Пътува се не дълго, до някое близко село.В автобуса веселба и закачки.Закарват ни да речем за грозде.

Стоварват ни, завеждат ни да си вземем по една кофа и сме готови.

При бригадите винаги имаше норми, хем доброволен труд, хем норми.Но другарите  го бяха измислили, щом ще се плаща ( не знам защо така му викаха ), трябва да има норми.Нормите ВИНАГИ бяха убийствени и непосилни, това за да те държат цял ден зает , а „заплащането” винаги беше мизерно и унизително, ама ние нямаше откъде да го знаем, на тия години.Това щяхме да го разберем по-късно.И ето оттук, още от ранна детска възраст са ни повредили.Да  свикнем с мисълта, че „трудът” се заплаща зле.И че колкото и да работиш, няма голяма полза.

Напротив, рано се научихме, че е по-добре да предадеш една кофа „няколко” пъти, когато другарката се е разсеяла, отколкото да се скъсваш от бачкане.

И винаги се изтъпанваше някакъв чичко-агроном и обещаваше как тоя път НАИСТИНА ще плащат.Бързам да попитам тези, които ще кажат „трудът е полезен”, „децата трябва отрано да се научат” и т.н. - след като трудът е целта, защо ни мотивираха с ПАРИ ? Нас децата.

 Та обясняваше чичкото, какво да се прави, каква е нормата, колко ще се плаща, тръсваше две туби с вода от джипката и отпрашваше.Забелязахте ли – САМО ВОДА.Храната си я носехме от къщи. Хитро, нали ? Значи мама и тате са ми приготвили обяд, похарчвайки, да речем 48 стотинки, а на мен ми се дава възможност да изкарам горе-долу толкова.Директно им се бърка в джоба, ПЛАЩАТ си за това , че детето им ще се труди в полза на държавата.

Та нормата е да речем 40 кофи грозде и за всяка са обещали да плащат по 4 стотинки.И ти си казваш – еха, 40 по 4, та това са 1,60 лв.Само да поясня – перспективата по онова време да изкараш 1,60 на ден си беше доста примамлива.

Сладоледа беше 25 ст, киното 20 ст, то горе-долу с това се изчерпваха и платените забавления.

Само, че никога, повтарям НИКОГА, не плащаха по толкова, дори и на тези които са изпълнили нормата, а те не бяха много.Не знам, може хората с гроздето да са плащали, а голямата част от парите да са потъвали в комсомолски и партийни джобове.Възможно е, но по онова време, никой от нас не се е замислял за това.Колкото дадат – толкоз.

Та след кратки пояснения, дават на всеки по един ред, показват ни къде да изсипваме набраното грозде – в „пале”, което се извозваше от трактор и същия трактор трябваше да докара празно такова, и работата започваше.

В началото, опитваш дали гроздето става за ядене, после учелваш няколко съученика и съученички с чепки грозде, после се криеш да не те уцелят те, междувременно си предал няколко кофи, но установяваш, че се отдалечаваш от палето.Т.е. предаването на една кофа, започва да изисква все повече време.

Точно така, като в във вица за чукчата, който боядисвал осовата линия на шосето, но кофата с боята му била все по-далече и по-далече.

Редовете са направени много дълги, може би защото е било замислено другояче, с повече хора или с повече механизация, не знам, но така или иначе, щом си опрял деца да вършат работата на възрастните, не може да се очаква много.

По някое време достигаш средата на реда, и тук става интересно.

Обяснявам.

Някои работят бързо, други не толкова и когато стигнеш средата, почваш да предаваш гроздето на другия край на реда, който е по-близък.Ако учителките „другарки” са две, горе-долу бива, но ако е само една, започва едно търчане и разтакаване, докато всички се приближат до другия край на реда.В този момент някои вече разбират,че е по-добре да напълнят кофата от вече пълното пале и пак да я предадат, докато „другарката” е далече, отколкото да берат от лозите.

КАК ВИ СЕ СТРУВА ? Ние сме едва пети клас, но вече започваме да научаваме как да „изхитрим” системата.Някои от нас толкова добре го научиха, че го правят и до днес, просто не са научили друго от живота...

Някъде към 12 – 12.30 се прави почивка за обяд, до това време си предал да речем 12 кофи.Обядваш каквото си си донесъл от къщи и продължаваш да береш, вече осъзнавайки, че не можеш да изпълниш нормата.Опитваш се да стигнеш поне до половината, за да не те показват „пред строя” и да те мъмрят.

Представете си, какви поражения върху психиката на едно дете може да има това, да го изправят пред цялото училище, да го посочат с пръст и да кажат – Той е мързелив, Той не работи, родителите ти така ли са те научили и т.н.

Криво ляво избутваш с много зор до 23 кофи, но повече не може,

Към 16.30 идва чичкото-агроном, обяснява че не е доволен ( няма как да е ), казва ни че и ако и утре се повтори същото, ще ни прати за картофи или на някаква друга „неприятна” работа.

Може би забелязвате, че номера с „моркова и тоягата” е овладян доста добре от другарите.

Целият ни живот оттук-насетне ще е белязан от тази уловка, тази мотивация-заплаха.Винаги имаше „заплаха”, но с мотивацията все нещо куцаше.

Предаваме си обратно кофите и започваме да чакаме автобуса да ни върне обратно.

Има няколко „ударнички”, не знам защо, но все бяха момичета. В повечето случаи, си се намърдал в „златната среда”, където са всички.Има разбира се и няколко „на опашката”.

Но ако те утре работят по-добре, може би няма да ги мъмрят...

И на следващия ден горките се втурват да изпълняват нормата и да наваксват, само и само да отърват „срама”.

В автобуса другарката, продължава с мотивацията-заплаха. Днес много се изложихте, агронома ми се кара, аз да се червя заради вас и т.н.Репертоара е безкраен. И с почти увиснали носове се прибираме изморени, но мотивирани за утрешния ден...

Било е ужасно с тези бригади...
Но и сега не е по-добре с масовият "мързелизъм" :)

Браво на теб
Историята в момента се пише пак от тези които правеха бригадите и лагерите дай да си направим партия в интернет и тук е възможно
виж това филмче

http://dokumentation.zdf.de/ZDFde/inhalt/17/0,1872,7133425,00.html

напред но как напред с помощта на европа