За крушите и портокалите

 

Представете си следната хипотетична ситуация : в една страна хората се хранили само с круши. Цял живот. Сутрин, обед, вечер. Нямал избор народът – само круши имало, но пък и му харесвало, обичал народът крушите. Нищо друго не познавал, нищо друго не бил опитвал. Нищо. Раждат се хората и почват да набиват круши. Нямало месо, салати, домати, ябълки,баници, патладжани, сладолед, пици...Нямало и понятия за тях. Не знаели какво означават. Все едно аз сега да ви кажа „керсун”. Знаете ли какво е – яде ли се, мирише ли се, има ли крака, издава ли звуци, мокри ли се или пък  „керсунът” служи, той вас да мокри. Не знаете. И аз не знам. Та и тия хора не знаели какво е сладолед - например. Само круши и толкова. Пресни, сушени или на компот. Круши било равно на храна и за някои дето по се замисляли над нещата, на живот. Щото без храна ( тоест без круши ), не ставало, нямало живот. Естествено като на всяко нещо от което зависи животът,  били му посветени религии и култове. Митове и легенди. Произведения на изкуството. Празници и обреди. Бит и културност,  както биха казали по-начетените.

Ходели хората в  църквата на Светата круша, почитали Крушовден, празнували Пролетно Крушодневие, организирали се Крушови биеналета на изкуството, кинофестивала „Любовта е круша”, надбягвания с круши, крушови надпявания и крушови събори, научни симпозиуми на всякакви учени, като почнеш от химици и биолози, та завършиш с историци и етнографи.

Накратко, всичко се въртяло около крушата. Тя осмисляла съществуването на този народ.

И така, живеели си живота хората, всичко си им било наред, ядяли си крушите, пийвали крушово винце или крушовица и си гледали работата. Направо идилия. Понякога реколтата не била толкоз добра, но пък имали запаси от сушени круши. Друг път пък била добра и имало за заделяне и ако не се брояла някоя и друга инцидентна градушка, нямало големи катаклизми и поводи за притеснения.

И всичко щяло да си продължава така безоблачно и идилично, ако един ден не се появили портокалите…

Историята мълчи за това как и откъде се появили те, но това не е и толкова важно.

Първоначалното стъписване било огромно. Можело да се оприличи на това, изведнъж да врътнеш кранчето на Ниагарският водопад, например. Водата я няма, но погледът ти я търси, а ушите ти все още я чуват. Съзнанието отказва да приеме очевидното.

Та и хората така ходели по улиците, като ударени с мокър парцал изневиделица. Не можели да осмислят случващото се. Портокали – какво е това, мамка му ? Как така ще стават за ядене ? Та нали само крушите се ядат ? И защо са оранжеви ? Какво е това нещо, бе? Откъде се взе ?

 По – смелите ги опитали и били приятно изненадани, наистина ставали за ядене и даже били вкусни.Препоръчвали ги на останалите, като много сочна и ароматна храна, но минало време докато всички се престрашат. Лека полека отминал първоначалният шок и хората се уверили, че в портокалите няма нищо страшно.Лека полека нещата се понаместили и дошъл ужасът от осъзнаването на факта, че вече нищо няма да е същото, нищо не можело да бъде същото.Всичко трябвало да се преподреди и преосмисли наново.

 

Моментално обществото се разделило на няколко групи. Първата и най-голяма ( да я наречем група А  - около 50 % ), подобно на щрауса, отказвала да приеме съществуването на портокалите и продължавала да си живее по старому – толкова години сме я карали с крушите, сега откъде-накъде някакви си портокали...То си било и разбираемо – цял живот круши и изведнъж да се окаже, че животът им едва ли не е бил безсмислен. Някакви си портокали...А пък ония дето твърдели, че имало още милиони други видове храна, направо си просели боя. Айде холан – приказки ще ни разправят те на нас, небивалици.

Крушарите били твърди и непоклатими – ние сме си свикналЕ с крушите, от тях по-убаво нЕма – разправяли те.

 

Втората ( да я наречем група Б – около 35 %), окрилени и жадуващи за нови хоризонти, набързо забравили за крушите и минали само на портокали, отрекли крушите въобще, сякаш никога не ги е имало. Оранжистите започнали да се подиграват на крушарите и ги обвинявали в закостенялост и старомодност. Портокала ще промени света, оранжевото е модерния цвят – казвали те. Ууу бе, всички крушари са задръстеняци, аман с ваште круши, не се ли наядохте – викали пък по-крайните.

 

Имало и трета група ( ще я наречем група В  - около 15 %), тя била най-малобройната. Към нея се числяли Духовните. Това били хора, които не се интересували твърде от това какво ще се яде и ядяли каквото има, кога портокали, кога круши. Тях ги интересувало Познанието и те много четяли. Всъщност, когато се появили портокалите, те се опитали да обяснят, че освен портокали и круши по Света имало и много други видове храна – сладолед, пици, луканка, чушки, краставици, гъби и т.н – но това се видяло толкова абсурдно и неразбираемо на хората, че и от А и от Б ги обявили за луди и всички почти забравили за тях.

Независимо от твърдата си принадлежност към Групата, във всяка такава, с течение на времето се породили и подгрупи, най-важните от които ще отбележим :

 

-         А (1) – хардлайнерите, твърдо държали на крушите и настоявали за забрана на                         портокалите.

-         А (2) – новото поколение крушари бързо разбрало ситуацията. Започнали да въртят търговията с круши и портокали и изнасяли много ограничени количества крушовица, за която ценителите по Света давали луди пари. Със спечелените пари, контролирали процесите в групата и подхранвали любовта към крушите и омразата към портокалите.

-         А (3) – непрекъснато тръбяли за единение със всички останали групи и край на различията, но когато се стигнело до реални действия, набързо били привиквани от А (2)  и им било обяснявано как стоят нещата.

 

-         Б (1)  = А (2) , единствената разлика била, че не харчели пари за да насаждат омраза към крушите, защото тя се подразбирала, но отвреме-навреме правели по някой портокалов хепънинг, колкото да подхранят Оранжистката идея.

-         Б (2) – на тях портокалите леко им били втръснали и търсели нещо ново, защото според тях само оранжистите са носители на новото. Но понеже нямало нови неща, постепено се стигнало до абсурдното завръщане към крушите.Дори  започнали разговори с група  А (3), но били привикани от Б (1) и им били навити бурмите.

-         Б (3) – залагали на дългосрочната визия. Със помощта на някои хора от Б (1), от които идвали парите и на някои от В (2), които давали идеи и Знание, Б (3) изградили дългосрочна стратегия. Тя трябвало да доведе до постепенно изземане на търговията от А(2) и с помощта на парите, заедно с Разума, отваряне на Крушария към Света. Щяло било да бъде трудно, но си заслужавало усилията.

 

-         В (1) – Това били Духовните, които се гнусяли от печалбарството, на което се били отдали от Б (1) и А (2). Не можело – казвали те – да се забъркаш с такива хора и да си останеш Духовен, малко или много след време ставаш като тях. За какво им е на хората Познание, та то не става за ядене – казвали най-скептичните.

-         В (2) – подгрупата на Духовните, които разбирали риска, но искали да опитат, защото само така Крушария щяла да успее и повече хора да поискат да се докоснат до Познанието. В случая парите били не цел, а средство, необходимо зло. Влезли в постоянен контакт с Б (3) и започнали да работят по стратегията , която щяла да срещне Крушария със Света. Познанието има смисъл само, ако се споделя с повече хора и ги прави по Духовни и извисени – така мислели те.

 

И така се оформили нещата, установило се някакво статукво и хората го пазели. Имало преливане на проценти отвреме – навреме, вътре в групите и от група към група, но нищо което да промени нещата из основи.Тези от Б (1) и А(2) много вниамавали, защото ако някой ги изместел от търговията, парите и съответно властта и влиянието което имали щели да секнат. Пък и всички щели да разберат за високите цени които слагали и всички щели да искат да се занимават с търговия и да изнасят крушовица. Крушария в никакъв случай не трябвала да разбира за Света.

Б (3) набирали сили, обаче трябвало да мине време, докато станели способни да променят нещата.

И така...

А Светът ? Светът си вървял по неговият си път и не се интересувал много-много от Крушария, след като самата тя избрала да стои там, където е.

А било нужно толкова малко, Крушария била толкова малка страна. Трябвало само малко воля и добри хора. Трябвало съвсем за малко да застане до Света, на пътя по който той вървял и да погледне в правилната посока. Трябвало взаимно да се проникнат един от друг. Трябвало да обменят това с което всеки от тях разполагал. Крушария имало толкова много да научи от Света, но и тя имала какво да му даде.

Забързан и голям Светът не познавал вкуса на Истинската Круша и на толкова вкусната крушовица. Не бил и чувал дори за редкият сорт розови круши, които лекували страшни болести. Не подозирал дори за ценните ръкописи, пазени от църквата на Светата Круша, в които се разкривали големи вековни тайни. Нямало как да знаят световните учени, колко малко трябвало да се подпомогнат учените в Крушария, за да достигнат до важни открития, защото имали потенциала, но нямали технологиите. А за мощните енергийни потоци, които течали под земите на Крушария, никой въобще не бил чувал, те все още чакали да бъдат открити.

Трябвало съвсем малко...

 

Посвещавам на всички мои сънародници на които им беше отнемана, отнема им се и ще им бъде отнемана  възможността да мислят и да пътуват по света.

 

 

 

 

Много силно...

и трите ти постинга са чудесни! Много е важно по-младите да знаят,че животът който живеят днес е следствие на живота,който ние живяхме някога.Поздрави.

Радвам се, че ви е харесало писанието.
На младите, не че им пука особено за "едно време", не трябва и да им досаждаме прекалено.
Просто се опитвам да оставя спомен, пък ако някой го прочете и помисли, добре дошло.
Бъдете здрави !

Поздравявам те!
Това според мен е смисълът на блога! Да кажеш нещо което мислиш или чувстваш!
Не да преписваш или да лепиш картинки и клипчета. Ще се радвам ако имаш и други силни публикации. Тази наистина ми хареса много. Браво!