Професионализъм и други мръсни думи   Тук ще спомена само няколко от често употребяваните думи в нашето ежедневие, които съм забелязал, че са загубили смисъла си. Хората ги употребяват механично, без да се интересуват от значението, което те имат, и от честа употреба не по предназначение, думите се „износват”, престават да значат това което значат.В много случаи, започват да значат точно обратното на това което са били преди. Сигурно и вие сте забелязали такива думи и колко бързо започват да губят истинското си значение и придобиват ново такова – вменено и насадено ни, къде случайно, къде нарочно.     ПРОФЕСИОНАЛИСТ Навремето тази дума и производните и, като че ли не се използваха. Или поне много рядко. Вместо това се използваше прилагателното - добър. Добър плочкаджия, добър писател, добър работник, добър лекар, добър шивач, добър актьор  и т.н. Като се замислиш, просто нe е имало нужда от тази малко купешка дума -професионалист.Като кажат хората, че си добър в това което правиш, като ти излезе име, какво повече да искаш. - Дай някой добър водопроводчик, че ми потекоха радиаторите в хола. - Имаш ли познати, добри майстори, че се каня да вдигам втори етаж ? - Абе, доволен ли си от учителя си по английски ?  И така, всеки достига до човека, който е търсил. С познати, приятели и добри думи. Просто нали ? Няма нужда от напразно пъчене и тъпи реклами по телевизията. Думата професия може да се дефинира по много начини. В съзнанието на повечето българи думата професия се свързва с придобиването на някакви по-специални знания и умeния – било в средно-специално училище или техникум, било в някакво полу-висше или висше учебно заведение. Тоест положил си някакви усилия и си продобил Професия ( специалност ), което разбира се не те прави професионалист ( специалист ), но е сложено началото и след години на практикуване на професията, може животът да ти прикачи прилагателното Добър. И това е нормалният ход на нещата – първо учене, после практика или чиракуване, придобиване на увереност и самочувствие и после самостоятелна кариера.  В по-ново време витиеватo казват, че професионалист е този, който се издържа с това, което прави, ( като че ли може да е другояче ).Това даде възможност на всякакви новоизлюпили се „звезди”, да наричат себе си „професионалисти”.Щом печеля парите си като „шоумен”, значи с това се издържам, значи това ми е професията, значи съм „професионалист”.Но всичко това като че ли тръгна от спортистите. Допреди демократичните промени те бяха на заплата при разни ведомства – армията, МВР,БДЖ. Старши лейтенант от МВР, който получава заплата като такъв и само през „свободното” си време играе футбол.След това станаха „професионални” спортисти, т.е. държавата и нейните институции припознаха спорта като професия. И се започна една... Довчерашните спортисти, изведнъж се събудиха „професионалисти” и това много им хареса.Започнаха да опитват думата, тя ги правеше някак различни.Едно е да си футболист или гребец, съвсем друго е да си професионалист. Лека-полека, тяхното обкръжение, техните почитатели и приятели си я харесаха и започнаха да я употребяват където трябва и не трябва.После дойде ред на "медиите", които денонощно промиват малкото което е останало в главите ни, те също се заиграха с тая дума, започнаха да повтарят и преповтарят кой „професионалист” какво казал.После стана някак модерно и нали са си „модерни” започнаха да я употребяват всякакви певачки, разхождачки, шоумени, радиоводещи, изискани „светски лъвове”, мутри и мутреси, всякакви жадни за бърза слава недоносчета и хюмнета. И понеже те нямат време да изчакат някой да ги обяви за добри, самите те, изполвайки медиите, нахлуха в домовете и умовете ни, крещейки – „Вижте ме, аз съм известен и съм професионалист”...За да станеш радиоводещ например, не е задължително да имаш някакво образование. И ако си радиоводещ без образование, но пък те друса някакъв комплекс от липсата му, бързаш да кажеш, че си „професионалист”, това те прави различен, модерен, интересен.Но ако такива са 100 и всичките повтарят че са „професионалисти”, думата започва да се обезсмисля. А такива „герои” се появяват всеки ден.Започват да ни заливат с гениалните си прозрения, медиите ги подемат, умножават ги и със страшна сила ги стоварват обратно върху хората. И понеже колкото повече говорят, толкова повече взеха да се опиват и втрещени от факта, че някой ги въобще ги слуша, продължават да говорят и да бълват, докато изхабиха думата. Думата се измори, опошли се и престана да се интересува, какво искат да кажат с нея. И понеже отзад вече напираха новите „професионалисти”, които трябваше да покажат че са нещо повече от другите, влязоха в употреба най-идиотски словосъчетания. Колко пъти сте чували някоя нацицорена, наджукесана и наперхидролена „фолк-дива” да говори за гримьора си примерно: - О, той е много добър професионалист ( което ще е нещо като каменен камък ). Или накоя разголена хубавица за фотографа: - Той е истински професионалист - което предполага и наличието на фалшиви такива ( нещо като дървен камък) - знае как да те предразположи. Супер професионалист, страхотен професионалист и т.н. Забелязва се как думата започва да изтънява и да има все по-малко значение.За да я подсилят и за да покажат, че са много по-различни от останалите видове „обикновени професионалисти”,към нея започват да прилепят все повече и все по-безумни прилагателни, които все повече я задушават. Професионалист до мозъка на костите си ( брех, много искам да се запозная с такъв ), хипер професионалист ( очкавам скоро появата на супер-ултра-хипер-термоядрени професионалисти), професионалисти по призвание ( !!! ) и професионалисти по душа ( ??? ), родени професионалисти ( а ? ) и прочее идиотщини.Стига се до откровени абсурди, като “дъвка Орбит-профешънъл” или словосъчетанието „професионален политик”...В главите на хората започват да се мотаят въпроси.Тоя тип дали е завършил техникума за политици  в Джулюница или политическия университет в Полски Тръмбеш ? Или пък с това си изкарва прехраната, с депутатската заплата ? Което означава, че откакто е навършил 20 години та до сега, все е депутат.Просто не мога да се сетя за всичките простотии, които са изписали и изприказвали милите журналисти. То нали и това им е работата, да ни държат прости, щото требЕ да се работи, а не да се мисли.На никой не му трябва мислещ народ. Какъв „професионалист” може да бъде двадесетгодишно гъгниво пишлеме, което едва говори, но е решило че може да пее рап ? Каква „професионалистка” може да бъде някаква кифла, чиито единствени достойнства са дълбоката пазва и дълбокото гърло ? И нямаш полезен ход. Аха си казал, че не ги харесваш и те отвращават, веднага започват да се пенявят разни“почитатели” и да ти обясняват, че им завиждаш ( боже, боже, колко мъка има по тоя свят ), защото те били „известни” , а пък ти не си и как трябва да гледаме "положително" на нещата. Позволено ти е само да ги харесваш или да си траеш. И тук думата професионалист, започва да сдава багажа, някак си за нормалните хора тя започва да означава точно обратното.Чуят ли за професионализъм, те обръщат глави и престават да слушат, чуят ли реклама в която се казва „ оставете на професионалистите да си свършат работата”, те знаят, че там ще направят някоя беля и никаква работа няма да се свърши. Не знам дали хората, които се занимават с реклама, са забелязали този феномен.И от все повече хора чувам, че не гледат телевизия. Родна де. И не четат вестници.Т.е. престават да са „таргет”... Постепенно „професионалистите” се капсулират сякаш в някакъв друг свят, измислен от тях и от услужливите медии, забравят откъде са тръгнали и престават да имат всякяква връзка с реалността. Някой имиджмейкър( ох ) им е прошепнал, че мразят се или не, всички са в една лодка и тя не трябва да се клати. И значи отвреме-навреме трябва да споменаваш и другите „професионалисти” с добро, щото така е „професионално”.И защото паднеш ли от лодката, край, свършено е с теб, вече не си никакъв „професионалист” ( ужас ). И се започва едно заливане с розова вода, едни взаимни метани, едни шекерени интервюта, едно гостуване по измислени шоута, едно взаимно лигавене и уверения, че: „ти си голям професионалист”.Същите тези гениални мислители и техните слуги пуснаха в обръщение псевдо поговорки от сорта – "Няма лоша реклама", "По-добре да си на хората в устата, отколкото на хората в краката", "Като не ти харесва, не гледай ( не слушай)"... Съвсем в скоро време сигурно ще чуем словосъчетанието „професионален професионалист”, което ще значи, че думата е окончателно мъртва. Понеже много се отплеснах, за да бъда съвсем ясен, няколко въпроса :   Графа - професионалист ли е ?    Евгени Минчев – професионалист ли е ?                   Слави Трифонов – професионалист ли е ? Нико Тупарев – професионалист ли е ? Ивайла Бакалова ( да речем )  – професионалистка ли е ?   И още : Колю Фичето – професионалист ли е ? Григор Вачков – професионалист ли е ? Йордан Радичков – професионалист ли е ? Милчо Левиев – професионалист ли е  ? Теди Москов – професионалист ли е ?   Запитайте се, защо отговаряте на въпросите с да или пък с не ? Къде е разликата ? Забелязахте ли, как думата някак не се вързва с хората от втората група, сякаш знае, че мястото и не е до тия имена и някак срамежливо се опитва да стои по встрани ? Те са просто Добри и това е достатъчно.Ако си галфон, с каквито и прилагателни да се окичиш, в каквато и светлина да те представят „медиите”, ти си оставаш галфон.   БИЗНЕСМЕН Думата е чуждица и означава най-общо човек, който притежава и ръководи собствена фирма. Помня първите години след демокрацията, когато се отприщи частната инициатива и всеки тръгна да прави нещо, кой караше такси, кой завъртя търговия някаква, кой дребно производство, сладкарници, ресторанти, кафенета.Отвориха се милиони фирми.То нищо и нямаше, каквото и да подхванеш, беше по-вероятно да успееш. Наистина имаше възможност да се изкара някой лев по честен начин. Това обаче означаваше хората да станат относително независими, което не влизаше, ама никак, в плановете на другарите. Затова и още нямаме така дългожадуваната средна класа, гръбнакът на всяко демократично общество, колкото и да се пънат да тръбят и да ни доказват обратното.Средна класа означава МИСЛЕЩИ хора, ДЕЙНИ хора. Далеч по-лесно се управляват затъпели и оскотели.Лесно е да ти дадат 10 милиона и от теб да се иска да ги направиш 20, не е необходимо да си страшно умен. Доста повече качества се искат, от 300 лева в банката да направиш фирма и да натрупаш печалба. И лека-полека се появиха „големите” играчи, със чуждите пари и намерения и притиснаха нормалните хора тръгнали да правят бизнес. Вместо такси, цяла фирма за таксита с по-евтини цени. Ако ти можеш да докараш един камион с домати от Петрич и да го продадеш в София, те слагат ръка върху цялата търговия със зеленчуци в цяла Южна България. Ходи се бори с такива . Откъде такива пари, сами си отговорете. Спомням си Васил ли беше, Веселин ли беше, Моллов. Шефа на „Първа Частна Банка”. Та той казваше в едно интервю – „Аз започнах буквално от нищото – със 25 000 долара и 20 000 марки”. Странни представи за нищото имат хората...Кой можеше да има такива пари през 1990 година ? Най – голямата заплата която съм взимал през 1988 година беше 168 лева. И докато най-първите бизнесмени бяха съвсем обикновени хора, които се опитваха да си направят живота по-добър, то тези „големите играчи” направиха така, че думата да звучи мръсно. В началото можеха да се познаят по това че носеха масленозелени или вишневочервени копринени костюми, мокасини с финтифлюшки, пушеха „Ротманс” и носеха жълти пръстени, които би трябвало да са златни. Какво да се прави, в държава в която нямаше нищо това беше „тавана”, който баровците можеха да си позволят. Но и това се промени много бързо. В условията на политическа свобода, партията майка бързо се ориентира към налагането на икономическа НЕсвобода. Раздаде на доверени хора и подставени лица несметни количества пари и просто изкупиха каквото имаше за изкупуване. И ето ги „големите” играчи и "бизнесмени". Нито можеш да се състезаваш с тях, нито би ти се приискало. Ако случайно решиш да опиташ, я ще ти счупят кокалите, я ще ти взривят колата предупредително, а накрая може и да те самоубият. Днешните „бизнесмени”, наследници на цялата тази империя са по-добре облечени ( но почти сигурно е, че ще споменат ей така между другото, че костюма е „Версаче” и струва 4000 $ ), носят обувки „Бали”, пушат „Давидоф”, но по същество представляват същият човешки подвид – мутра ,но изкласила до това да бъде наричана „бизнесмен”. И думата едва навлязла в нашия живот вече означава съвсем друго. Днешният „бизнесмен” обикновено е  :   - добре облечен бизнесмен             - скандално известен бизнесмен - добре познатият на полицията бизнесмен - близкият до престъпните среди бизнесмен - оцелелият след няколко атентата бизнесмен - известният с необузданият си нрав бизнесмен и т.н.   За да бъдеш днес „бизнесмен” у нас, трябва още:   - да имаш дебел врат - да си тъп - да харесваш чалга - да не работиш нищо - да имаш голяма и лъскава черна кола - да носиш на бой - да започваш изреченията си с – ъъъъъм... - да имаш бултериер или в краен случай ротвайлер - да имаш охрана - да имаш разрешително за носене на оръжие   Тъжното е, че нашите "медии" ( някои по поръчка, други просто са си такива ) постоянно се интересуват от живота на „бизнесмените”, взимат им интервюта, искат им мнението за това или онова, питат ги какво ще посъветват хората по еди-кой си въпрос. Е, като те дават по телевизията и като те търсят за интервюта, как няма да си повярваш накрая, че имаш какво да кажеш , че това което казваш е много сериозно и смислено? Така се подмениха ценностите на цял народ, за няма и двайсет години.   И накрая една моя зрителна асоциация : като кажат бизнесмен винаги ми изниква пред очите Иван Тодоров, когато го взривиха неуспешно на Цариградско шосе, помните ли ? Имаше снимка във вестниците, цялото му лице беше черно, целият беше обгорял и окървавен, устата му беше широко отворена в някакъв нечовешки крясък, очите му оцъклени и бялото им сякаш изтичаше навън. Красота. Сетих и за една нашенска кифла, която когато преди време я попитаха – Какво работи мъжът ви ?, отговори : - О, ами той е бизнесмен...   Искаше ми се да поговоря за качеството и „качествените” неща в нашия живот ( нали се сещате – Пия „Грантс”,ама качествен, специално ми го изпращат ), но се сетих за Робърт Пърсиг и неговият главен герой, който полудя в търсене на определение за качество, та се отказах. Пък и някак след „бизнесмените”, съвсем на място и съвсем от само себе си човек се сеща за   МАНЕКЕНКИТЕ ( или пък всякаквите там миски )   Не знам какво толкова страшно има да се каже, че родните ни манекенки за скъпо платени проститутки. Какво толкоз, проститутки винаги е имало и ще има. Предварително се извинявам на момичетата, които не са такива, защото сигурно ги има, колкото и малко да са. Ясно е, че това няма да се хареса на измислените ни „медии” и „модни”среди. На политици, "бизнесмени", всякакви модисти, агенти, дизайнери и посредници. Далеч по-добре е да се казва, че са манекенки, така всички ще имат самочувствието, че едва ли не са някакви меценати, че става дума за "изкуство".Много по-добре за всички е да се правим, че не знаем за какво става въпрос. Да продължаваме да правим измислени ревюта, на които ходят все едни и същи муцуни, които ще купят едно „рокле” на жената, но и ще си осигурят приятна компания за известно време. За да си манекенка трябва да бъдеш разкрепостена и да нямаш скрупули и задръжки. Е, може да ти се наложи да правиш някои по-сложни физически „упражнения” със „чичко-паричко”, че и с приятелите му, но пък нали всичко се плаща на тоя свят. Ако ти провърви можеш да се сдобиеш с апартамент и кола, ей така, само защото си хубава и отвреме-навреме изпълняваш нечии прищевки.Какво пък толкоз, струва си... Спомням си как в някакво предаване, една манекенка я попитаха, откъде има такава скъпа кола. А тя отговори: Един много добър мой приятел ми я подари. Брех, мама му стара – казах си - и взех да звъня на приятели и приятелки и да ги питам, имат ли намерение да ми подаряват кола. Но не би. Ей такива приятели имам... За пред хората се говори, че това е много отговорна и трудна „професия” и трябва да си „професионалист” и много да работиш и т.н. Ние се правим, че вярваме и всичко е наред. Докато един ден дъщерята не стане на 16 и заяви че иска да е манекенка...Лошото е, че има родители, които нямат нищо против.Защо не – казват си те – важното е детето да се "оправи". Понеже при "манекенките" и "бизнесмените", най-често се наблюдава "преплитане на интереси", през годините, се забелязва нещо много интересно. В някакъв момент всеки "бизнесмен" се сдобива с "манекенка". И се нароиха "агенции", които да бълват "манекенки". Обаче "бизнесмените" са рискова група и там има непрекъснато приливи и отливи. Застреляни, взривени и т.н. И става вълнообразен модел, в един момент има много "манекенки", но няма достатъчно "бизнесмени", в следващият момент точмо обратното. И все не могат да се застигнат горките. И възниква една такава ситуация. Тъкмо да се балансират нещата и двама ( да речем ) "бизнесмени", от по-малките, Цвятко Ряпата и Геле Бушона, решават, че не може повее така. Всички да имат "манекенки", а пък те не. И дали някой им го е прошепнал или те самите са го измислили, няма значение. Но те се обаждат където трябва и на следващия ден техните гаджета стават "манекенки" или "миски" на нещо си. Гениално, нали ? Което обяснява факта ( ако някой си задава такива въпроси ), защо разните му там конкурси за миски и разни "отразявани по пресата" ревюта, са пълни с хмммм... хайде няма да казвам с какви, момичета, при положение, че всеки ден на улицата се разминаваме с къде по-красиви. Поне съм спокоен за футболистите и чалгаджийките, има достатъчно и от двата вида, за да са добре. И накрая се сещам за поредната Миснезнамсиквоси, която съвсем наскоро изтърси следното : (цитирам по памет) – "Ако ми се наложи да работя ( !!! ), бих се насочила към политиката"...   Още няколко думички, за които се сещам сега, които спадат към тези, които вече нямат или са на път да загубят смисъл : Качествен, перфектен,култов,светски, истински, уникален, проект.   Ако някой се сети за други, да пише.   Пък ако се съберат достатъчно, може да издадем Новговоро – Български речник. Ще е от полза за всички.   Хайде, със здраве и гледайте положително на нещата ( това сериозно ).      

и сега ,какво ...Вместо да седна/легна/ и да се наспя,цяла нощ ще ми отиде да те чета и изучавам.Гледай колко е часа...
Аплодисменти за поста!

да не спиш заради мен :-)
Иначе, благодаря за добрите думи и аплодисментите.

Разликата е в това как работят.
Едните ходят на работа.
Другите вършат работа.
---
В родината се толерират първите. Те са послушни.
Успешен ден.

- Приятно ми е, Петров, дизайнер.
- Иванов. Обикновен педераст!

Не мразя гейовете, но ми прави впечатление и все по- олизаният, гелосан, наброкатен и напомаден телевизионен ефир. Да не говоря, че всички се обличат като клоуни. Някой трябва да забрани на гейовете да издевателстват с крещящата си некадърност над нещастните певици, водещи, моделки и т.н. И не знам с кой акъл се оставят да бъдат обличани, гримирани и фризирани от самата безвкусица.

въобще не ми се говори. Колкото повече се говори за тях, независимо какво, толкова повече им се налива вода в мелницата. Те са от тия, за които "няма лоша реклама". Да се оправят.