Утрешният ден идва и случва почти същото, вдруги ден пак така.Сменя се само пейзажа. Грозде, картофи, домати, чушки, ябълки...   Работили сме най-различни неща, като това къде ще те пратят не зависи от това колко добре си работил, както се опитват да ни плашат агрономите.Пращат ни там където има нужда, много ясно.   След като сме поработили 2 седмици на полето и сме се „научили на труд” се връщаме в училище.В първия учебен ден предстои едно много важно мероприятие – похвалите и мъмренията. Цялото училище е строено в двора. Пред входа има площадка, коато е по-висока с няколко стъпала.Там са сложени масата с червен плюш ( задължителен атрибут за всички видове масови събрания ), катедра и микрофон. По микрофона директора или заместник-директорите ще ни викат по имена – съответно за мъмрене или награда.

  Има много награди - сглобяеми модели на самолети, на коли, футболни топки, книги, конструктори, хвърчила и всякакви такива примамливи за нашите години неща.Тези, които по-често са изпълнявали нормата, получават най-лъскавите.Въпреки, че не ми е много ясно, какво ще прави моята съученичка-ударничка с модел на самолет...Впрочем сега се сещам за нея, после заедно отидохме в гимназията и пак попаднахме в един клас.Тя винаги беше ударничка и винаги изпълняваше нормата, но тя беше без баща и сигурно се е опитвала да помогне някак на майка си.Така че книга иди-дойди, но хич не и беше до самолетчета...  
  Най-хубавите награди са само няколко, за да можем да завиждаме и да има към какво да се стремим следващият път.

  Хайде сега, малко равносметка.

    Ходил съм 10 работни дена на полето да работя и съм ял съм храна, която си нося от къщи. Тоест по мен държавата няма никакви харчове.Срещу тази работа съм изкарал едни пари, които другарите от училището ми взимат, за да ми купят подарък и да ме „наградят” за добрата работа. И чак СЛЕД като те са се направили на велики и са похарчили, каквото можали, ни раздават каквото останало.Отделно, че са направили оборот на магазин „Млад техник”, демек, помогнали са му да си изпълни плана и сигурно са прибрали по някой лев за услугата. Как ви се струва тази организация ...? Да накараш децата да работят, да им вземеш заработените пари, да ги завъртиш в държавата и да се направиш накрая на „добър чичко”...Гнуснява и отвратителна работа.С чужда пита, помен да правиш, както се казва. Да не говорим за децата, които са попаднали в групата "за мъмрене", те направо са работили нахалост.

   Да предположим, че съм си изпълнявал нормата всеки ден – 40 кофи по 4 стотинки – 1,60. По 10 дена – 16 лв.Това е доста сериозна сума за едно дете, току виж си купило дънки, да речем или някаква друга глупост, която няма нищо, ама нищо общо със социалистическото”възпитание”. Затова за другарите е по-добре да ни вземат парите и да ги похарчат за каквото те решат.   Та по някое време след около месец, "другарката" изважда един списък и една торбичка с левчета и стотинки и започва да ни раздава "парите". 2, 38 или 3, 24 за по късметлиите. Сумите са от този порядък. На тези които са изпълнявали нормата могат да стигнат до 6, 7 лева и толкова. На тези от групата за мъмрене нищо не им се полага. Значи те хем са работили, колкото и малко да е, хем остават без нищо. Това е по-лошо и от крепостничеството – да накараш ДЕЦА, да работят безплатно. Това е част от "възпитанието", чиито плодове берем и до днес...Никой не пита, защо дори на ударниците не им дават полагаемите им се 16 лева или колкото там са изкарали. Нито пък кой и как е изчислявал парите на останалите. Щото аз съм набрал 293 кофи и взимам същите стотинки като Гошко, който е набрал 221. Още сме малки и наивни. Просто след няколко години повторение на една и съща сценка, в главите ни завинаги се вбива извода, че няма никакъв смисъл да си даваш зор. И след няколко поколения израснали при социализЪма, хората измислиха тъжния и много точен израз, който идеално обяснява тогавашния и днешния ни хал – "Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим". Кратко и убийствено точно. От 1944 година насам, това и правим, нищо друго. Ще внасяме тайландци и виетнамци, но заплатите нямаме намерение да вдигаме...

  На мен лично ми е омръзнало да слушам как "точно сега не можем да вдигнем заплатите, защото Европа..." Абе, като поскъпне бензина, всичко по веригата поскъпва, като поевтинее по света, тук си стои на същата цена. Не поевтиняха билетчетата за транспорт дори. Като се оказа че имаме едни от най-скъпите телефонни услуги, не само в Европа, ами сигурно и в света, какво стана ? Нищо. Европа това, Европа онова. Аман бе другари министри, икономисти и работодатели. А ние седим като баламурници и нищо не правим.

  В идеалния вариант го виждам така – ВСИЧКИ, които работят, престават да ходят на работа. За 10 дена, за месец, ако трябва. И без друго доста хора не си взимат заплатите редовно. Ей тогава ще се наместят нещата. Бързичко при това. Ама и на това не сме способни.  

Аз за бригадите уж говорех...

супер- Идеята е добра. В надвечерието на 24 май ще се опитам да обогатя представянето на ученическите бригади, фолклор и ударниците!

говори за това. Да се знае, какво е било и какво може пак да стане, ако не внимаваме.