Под това леко претенциозно заглавие, се готвя да разкажа една съвсем обикновена случка. Но си мисля, че нещата все пак са свързани.

Наскоро се возих на такси и се присетих за поредният "подвиг" на родните ни таксиметрови шофьори. Този случай, в който "нашето момче" свалило някакви европейски чиновнички насред нищото, защото те отказали да се возят на "твърда" сума, а го помолили да пусне апарата. Те – случаите - много зачестиха и много взеха да си приличат, което говори, че нещо е назряло, нещо ще се случи и някой ще трябва да се заеме с тази напаст, рано или късно.

 

Преди десетина години, съдбата ме отвя в Малайзия, като турист. Прекарах предимно в столицата Куала Лумпур. Удоволствието да си разхождаш панталоните по улиците и да откриваш нови и нови прекрасни места, няма да описвам. За друго ми е думата. Запознах с една мома англичанка. Тя живееше там от около година, работеше на половин работен ден и отвреме-навреме ме придружаваше в моите разходки и ми показваше разни местни туристически и не толкова туристически забележителности. Поне по онова време такситата там бяха съвсем достъпни и аз често ги ползвах. Един ден решихме да посетим някаква висока сграда, задължителна туристическа атракция. Спираме едно такси и казваме къде искаме да отидем. Туристически обект, ние очевидно не сме местни и шофьора реши да се "пробва".

Все едно да се качиш в София на такси и да поискаш да те закара в Боянската църква или в Националния исторически музей. Почти сигурно е, че не си местен.

Та човека се направи на ударен и каза, ще ви закарам за еди-колко си, "твърда сума" един вид. Преди да успея да кажа каквото и да било, момата англичанка го попита защо няма да пусне апарата, той започна нещо да обяснява, тя затвори вратата, махна му с ръка и той отмина. След което тя се огледа, видя съвсем наблизо уличен телефон и се обади някъде, съвсем за кратко. Всичко стана много бързо, едва ли беше минала повече от минута. Аз разбира се, нищо не вдянах и докато чакахме за друго такси, я попитах какво става, защо не се качихме и т.н.

- Е как да се качим, та той не искаше да пусне апарата – каза тя.

- Добре де, какво толкова, 3-4 долара ( местни ) повече или по-малко, не е толкова страшно – казвам пък аз, навикнал на обслужването на нашенските таксиджии.

Освен това беше страшна жега, придружена с тамошната висока влажност, аз бях леко поизнервен, а в такситата имаше климатици и въобще не ми дремеше за няколкото долара в повече, които таксиметраджията се готвеше да изкара от мен. Пък и го приемах за нормално, за мен таксиджия да се опита да те излъже беше  по скоро в реда на нещата, отколкото изключение.

Някой писател, сигурно би прибегнал до израза "сблъсък на цивилизации" и може би няма да сбърка. Различният начин, по който двама различни човеци, расли при различни условия, в различна културна среда, с различни обществени натрупвания, в различни страни с различна история, различна народопсихология, реагираха на една и съща несправедливост, беше много показателен.  Трудно ми е да опиша ДЪЛБОКОТО неразбиране на мотивите на другия.  Аз не можех да повярвам, че трябва да се изтезаваме в жегата за няколко долара, девойката не можеше да повярва, че въобще е възможно някой да си мисли по този начин. И въобще не ставаше въпрос за няколкото долара. Опираше до принципи и самосъзнание.

През годините на нашият "преход", отново и отново съм се сещал за тази случка, по различни поводи. По едно време стана модерен израза – гражданско общество - но никой не можеше да определи, какво аджеба означава това. Лека-полека нещата се понаместиха и случката някак пасна. В крайна сметка условно я нарекох " случката с гражданското общество ( съвест )" и винаги в разговори съм я вмъквал като прост и разбираем за всеки пример.

Какво се оказа ? В такситата си пишело - ама туриста предпочита да гледа през прозореца, отколкото да чете надписи – че, ако постъпят ДВЕ ( 2 ) оплаквания за шофьора, по какъвто и да било повод, той моментално бива уволняван !

И моята позната англичанка, понеже живееше там по-отдавна и го знаеше, постъпи по единствения възможен за нея начин. Виждайки нередност ( чиито обект бе самата тя ) веднага сигнализира в таксиметровата фирма. Толкоз !

Звучи ужасно просто. Не и пукаше,че трябва да стои под страшната жега, докато чака друго такси, просто автоматично направи това, което трябваше.

Знам че у нас ще се намерят хора, които ще кажат: "Ама, нали и той ( таксиджията ) семейство храни", " Той не е станал таксиметраджия от хубаво" , " И той хляб трябва да яде", "Защо да се заяждаме за дреболии ?" и т.н. Знам и че сигурно има и много по-важни неща за решаване в страната. Но колко години вече, все има нещо по-важно, а боклуците и простотиите ни заливат, свикваме с тях и забравяме да реагираме дори на малките несправедливости, които касаят ежедневието ни.

 

Няколко думи за англичанката от тази случка. Някой сигурно ще реши, че момичето е "сухарка" или "скубла с промит мозък", "типична дребнава западнячка".

Не беше така. Девойката твърдеше, че в родната Англия се задушавала. Щом навършила пълнолетие, напуснала страната. Беше живяла предимно в Азия. В Индия, Непал, Виетнам, Хонг Конг, Малайзия, може би и другаде, не помня. Да я наречем "бунтар" или "хипи", няма да е точно. Беше абсолютно нормален човек. Чисто и просто си държеше на личното пространство. Това е. И въпреки всичко, тя не взе да мисли за шофьора и неговата несправедлива съдба и за гладните му деца, които плачат. Не. Тя просто вдигна телефона и се обади. Направи това, което зависеше от нея, за да няма изнудване и корупция, пък било то и на най-ниско ниво. Освен това го направи автоматично, без дори да се замисли , просто в главата и светна лампа и тя направи това, което се предполага, че всеки би направил.

Това са базисни неща. Основополагащи. Крайъгълни. Жизненоважни. Ако щете ги наречете първосигнални.

Идват с възпитанието в семейството и училището. Тези неща не се забравят, както не се забравят таблицата за умножение или азбуката. За съжаление сме на етап в който не е сигурно, дали и тях знаем.

 

Като видиш паднал човек, му подаваш ръка и му помагаш да се изправи, а не го подминаваш.

Като видиш, че има пожар, се обаждаш на пожарната и докато тя дойде, отиваш да гасиш.

Хвърляш боклука там където трябва, а не където ти падне. При това разделно.

Думи като чест, достойнство, скромност, благородство, истина – не са празни.

На пешеходните пътеки се спира ( ако си с кола ), а на другите коли се дава път когато ти поискат  и т.н. и т.н.

Сигурен съм, че всеки от нас може да продължи този списък.

Накратко, това което искам да кажа е – ВСИЧКИ ние трябва да правим и малкото, което зависи от нас за да защитим нашите и на цялото общество интереси. Колкото и безсмислено да ни изглежда на пръв поглед. Искаме ли касова бележка от всички, които ни продават стоки и услуги ? Обаждаме ли се в полицията, когато видим да бият някого ? Ако от полицията ни поискат 20 лева, за да си затворят очите, какво правим ? Ако консервата е с изтекъл срок на годност, обаждаме ли се в Комисията за защита на потребителите ?

Наглед прости и дори могат да ви се сторят глупави неща, но те работят в наш интерес, дори и не всеки път да го виждаме или усещаме !

 

И понеже за такситата ставаше дума...

По груби изчисления съм се возил около 40 пъти. И със сигурност, мога да твърдя следното :

 

- всички шофьори говореха приличен английски

- всички бяха учтиви, любезни и добре облечени

- колите бяха чисти отвън и отвътре, с работещи климатици

- не че е важно, но всички знаеха къде е България – невероятно, но факт

- никой не се оплакваше от живота си на таксиметров шофьор

- говореха с неприкрита гордост за Малайзия

- ВИНАГИ ти връщаха рестото и чак СЛЕД това, ако решиш можеш да им оставиш бакшиш

- ако имаш багаж, те се грижеха за поставянето и изваждането му от багажника

 

Все елементарни и простички неща, които превръщат взаимното ви пътуване в удоволствие, а не в неприятен спомен и тровене на нерви.

 

И още нещо. Не помня как беше на летището, но няколко пъти взимах такси от ж.п. гарата. Там нещата бяха организирани отново просто и в интерес на пътниците. Понеже на гарата се струпват туристи и пътници, за да се премахне изкушението да возиш на "твърда" сума ставаше така. Слизаш от влака и търсиш такси. Забелязваш надпис и една неголяма опашка. Като дойде твоят ред се оказва, че не се качваш в такси, а отиваш пред едно гише. Там стои човек, нещо като диспечер, казваш му къде искаш да отидеш и плащаш на НЕГО. Той ти дава бележка че си платил, която ти пък даваш на шофьора след като те закара. И това е ! Ако искаш да му дадеш нещо отгоре – твоя работа. И понеже възможността да изпадне бакшиш, по този начин беше сведена до минимум, съвсем разбираемо, таксиметраджиите са избягвали ж.п. гарата. До някакъв момент, докато не го направили ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Всеки шофьор по време на смяната си е длъжен да мине 2 или 3 пъти -  не помня - през гарата. В края на смяната, ако не покаже въпросните бележки, не му се зачита целият ден.

В резултат на което, в пиковите часове, когато пристигат влаковете ( сигурен съм, че таксиметраджиите знаеха разписанието наизуст ) пред гарата се образуваше опашка от чакащи таксита. И всичко ставаше изключително бързо.

Надали се чакаше повече от 5 минути, за да се качиш на такси. Шофьорите искаха да направят задължителните курсове по-бързо, пътниците да се махнат по-бързо от гарата, всичко ставаше бързо и безпроблемно. Нямаше "не си ми в посоката", "а не, това е много далече, ще трябва да платиш и обратния курс" и други подобни таксиджийски прекрасности.

А на тези които ще побързат да кажат – "а, това у нас няма как да стане", ще припомня, че преди време например, такситата бяха с най-различни цветове.

След това, някой взе решение ( нямам представа от кого зависи това ) и те станаха жълти – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Сега всички таксита са жълти.

Също и че преди време, в колите нямаше касови апарати. След това някой взе решение и те се появиха – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Сега всички таксита имат касови апарати.

Та такива работи...

 

 

не бях чел в нета толкова интелигентно и интересно написан постинг. Ако това тук се прочете и проумее от поне една пета от всички грамотни хора у нас..., но то даже в приказките не става, камо ли в България.
Моите уважения и аплодисменти за постинга и вас, ник Novitejivotni!

Да, но.....

Смислено и много добре написано

благодаря за добрите думи !
Ами, не съм загубил надежда в грамотните хора, мислещите хора, добрите хора, колкото и да ми е странно и на мен самия. Колкото и малко на брой да ни се струват. Но ние живеещите в "големите" градове, загледани в пъпа си, дори и не подозираме колко много са добрите хора, в така наречената провинция.
Да са живи и здрави !

Като казваш "дано, дано" разбирам, че си съгласен с казаното от мен. А като казваш " да, но" разбирам, че се съмняваш в постигането му. Няма значение, дали се съмняваме, трябва просто да правим правилните неща. Онези простичките, дето всички ги знаем.

благодаря !
За мен е чест !

Великолепно. Впечатлена съм.
Моля, позволете ми да копирам поста Ви и да го публикувам в блога си. Естествено с Ваше авторство.

Повече такива за повече бой по съзнанието! :)

благодаря !
Разбира се, копирайте го. Сигурно се заблуждавам, но нали това е идеята, да могат повече хора да прочетат и евентуално да се замислят. То ясно, че баба Стана в интернет не влиза, но новото поколение...
Като изпадна в песимизъм винаги си припомням факта, че през 2009 година, за първи път гласуваха
родените след 1989 и видяхме какво стана. И мъничко се успокоявам.

благодаря !
Опитвам се, с малкото което мога ;-)

Понеже в разни ситуации реагирам точно като момата-англичанка, което е твърде странно за българския начин на нислене, ми се носи име на несговорчив и не твърде дОбар човек. Явно е требвало другаде да се родя, където това да си търсиш правата и да не позволяваш да те цакат за глупости се счита за нормално.

какво да кажа, знам че има много хора като теб, но ми се иска да познавам колкото се може повече. Трябва някакси да се отчита и нашето присъствие, мамка му. Да се знае, че има и такива в тая страна.
Няколко поколения просто се умориха от преход и не възпитаха децата си в духа на нормалните човешки ценности. А където липсва възпитанието се намества чалга "културата". Резултатите си ги знаем.
Дори дребни боклучета, като хартийка от дъвка или билетче, си ги слагам в джоба, ако не намеря кошче в което да ги изхвърля. Знам, че звучи невероятно тъпо за някои, но съм съгласен с "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще". Просто е.

и на мен ми се ще да познавам повече такива хора, а не все да ми повтарят - "Ама ти сега защо се ядосваш за това или онова, не обръщай внимание...!"

Ами аз не мога да не обръщам внимание, просто отвътре ми иде да обръщам. Както тука:

http://cindy.blog.bg/drugi/2008/10/08/ne-streliaite-po-gida-tolkova-si-moje.241648

Или пък пак за таксиметър ставаше дума. Сега ще намеря линка.
http://cindy.blog.bg/drugi/2007/11/09/kakvo-se-sluchva-po-taksitata.131178

И аз си слагам боклучетата в чантата докато намеря кошче, обаче го правя скришно, за да не сметнат околните, че съм "ку-ку" :))
Дай да спретнем общество на "несговорчивите рендета"! :)))))