За бригадите - 3 Пазачите   Вече сме в гимназията, вече сме големи. И като на големите хора, ни се полага повече работа. Както казах преди, в гимназията освен няколкото седмици есенна бригада, ни натрисат и цял месец лятна.Отиваш на училище на 15 Септември и хайде няколко седмици на полето, свършваш училище на 15 Юни и айде сега да поработиш един месец.Тези летните бяха от типа „лагер”. Ще рече, спи се в някакви бараки, каквито имаше построени почти около всеки завод, в социалистическата ни Родина. Другарите бяха много предвидливи…Влачеха ни къде ли не. Дори не си спомням всичките места на които съм бил. Бил съм в Карловските села няколко пъти, в завод за стъклени буркани, после в консервен, после товаро-разтоварач на камион. В Плевен – в завод за млечни изделия, в завод за сладкарска продукция, в консервен завод, в месокомбинат, копахме много спешно и около някаква ж.п. линия. В Долни Дъбник – бране на царевица, кормене на чушки, някакви консерви, някакви канали за напояване и обща селскостопанска работа. В Левски и Бяла – вече не помня. Случвало се е да ни местят и прехвълят и да ни подмятат из цялата страна. Случвало се е да спим в училища, в общежития,дори и по частни квартири. Няма значение, че си искал да ходиш на море, няма значение, че отпуските на родителите ти не съвпадат с твоето „свободно” време, няма значение, че баба ти на село е искала да и помогнеш. Всичките тези неща може и по-късно.Сега си на бригада, така за заповядали другарите. Един месец от твоята „ваканция” трябва да работиш. Безплатно и доброволно. И понеже вече сме пораснали, не могат да ни залъгват както преди, в номера с „моркова и тоягата” настъпват леки изменения.Понеже няма кой знае какъв „морков” да предложат, наблягат на „тоягата”. Понеже сме далече от къщи, трябва да ни хранят, няма как. Много им бъркаше в здравето на другарите, че трябва да се охарчват за храна. Ама много. Та рефрена беше – „толкова малко сте изработили, че и храната не можете да си изплатите”, „така, както я карате, ще се наложи вие да плащате, като свърши бригадата”,”вашите родители много ще се зарадват като разберат, че трябва да плащат за вашия мързел”, което си беше чиста лъжа, но с този номер ни плашеха в гимназията. Не че някой много се е натискал да се храни в заводска столова, някъде на майната си, посред лято. Но ти си отишъл „доброволно” и си се съгласил с правилата, и щом е така, трябва да изпълняваш. Така ни държаха в подчинение, с ПАРИЧНА заплаха. В основното училише си носехме храната и ни мотивираха с това че ще ни ДАДАТ пари, сега те ни хранеха и ни плашеха, че ще ни ВЗЕМАТ пари. Просто прекрасно измислено, нали ? Плащаш си за да работиш. Е, влачим си го и до днес, питайте шофьорите на маршрутки, ако не вярвате. Номера с мъмренето вече не минаваше.Не че не ни мъмреха, но все по-малко ни пукаше. Нали сме пораснали. Аз лично, някъде в 10 клас, спрях да имам каквито и да било илюзии за „най-човеколюбивия” строй.По това време съзряваш, мислиш, четеш, разбираш, правиш някакви съпоставки, вадиш си някакви изводи. Започваш да не си даваш много зор в работата,защото си се научил, че няма никакъв смисъл. Абсолютно никакъв. Като станеш "ударник" – какво ? Ще ти платят няколко лева повече, отколкото на другите? И другарката ще е много доволна от тебе? Чудо голямо, който е луд да се бъхти за тоя дето духа – негова си работа...   Тоест, на  тази възраст вече си потенциално опасен. И тогава се появвяват комсомолските ръководители. „Пазачите”... Пазачите са изпратени по комсомолска линия студенти, които трябва да ни ръководят и да ни налагат строга дисциплина. Понеже на летните бригади се събираха  по няколко випуска от 2, понякога и 3 училища, ще рече 400-500 души, учителите просто не достигат. И партията майка се е погрижила за реда и контрола. Там много обичат да контролират... Въобще след 3-ти клас човек изцяло е под контрола на партията чрез нейните дъщерни организации – чавдарчета, пионерчета ( имаше ли септемврийчета ? ), комсомола. Привидно партията няма нищо общо с тях, но те са създадени по неин образ и подобие, ще рече казармени порядки и строг контрол над всички. Винаги ми е било любопитно, кое би накарало един студент вместо да отиде на море през ваканцията, да си слага таралеж в гащите и отива да си трови нервите с някакви трудно управляеми тинейджъри. Защото ние сме далеч от родителите и искаме искаме да правим всички забранени от тях неща – да купонясваме до късно, да пием, да пушим и да се натискаме със съученичките ( или съучениците ). Да се почувстваме свободни, поне за малко. Да, ама партията иска да работим. И ни изпраща пазачите. Та питал съм ги, защо бе аджеба си тук, кое те кара ? Те винаги мърмореха за някакви комсомолски поръчения и за това как не можело да откажат. После нещата се наместиха, пък и в първите години на демокрацията попаднах в подлеза пред ЦУМ на един от тях ( продаваше фалшиви часовници ), та той вече в прав текст ми каза това за което и сам вече се бях досетил. Та работата е такава. Обикновени момчета, без всякакви връзки, без никакви влиятелни роднини тук и там, стават студенти и твърдо решават да се "оправят" в тоя живот, Добре де, ама как ? Ами стават комсомолски активисти и трупат червени точки. Решават, че ще пробиват в кариерата, бидейки много добри комсомолци и партийици. И понеже високите постове и в комсомола и в партията са заети от роднините на другарите, за тях остават ниските нива и надеждата някой за ги забележи и оцени. На високопоставените другари не им се ходи по бригади, а някой трябва да отиде, ето възможност за натегачите да отбележат червена точка. Нещо като евреите в конлагерите ( зондер команди ли се казваха ? ), които служели на нацистите и предавали и топяли своите. Не че са се освободили по този начин, само са отложили смъртта с някой месец, ама нали надеждата умирала последна... Та в техните глави се е мотаело приблизително следното. Значи изкарват една или няколко бригади и ако няма големи издънки ( а такива винаги имаше ) в биографията им вече фигурира евентуалната голяма червена точка. "Активен комсомолец, отлично се справя с поставените му задачи, ръководил бригада, изпълнил плана" и т.н. И след като завърши МЕИ-то ( да речем ), въпросният е разпределен във завод във Враца. Там партията има нужда от "свои" хора по някакъв повод. Заместник партиен секретар, ръководител на младежкото звено или някаква подобна синекурна длъжност. И евентуално децата на местните велможи са заели апетитните длъжности и евентуално нямат подходящ човек. Тогава се разглеждат биографиите на всички налични хора и там червената точка започва да свети и да мига. -          А бе , Зашев, ти защо не казваш, че имаш опит в работата с хора ? На нас точно такива хора ни трябват, изпитани, с ръководни качества...   Както забелязвате има прекалено много евентуалности, но пазачите са си направили някаква сметка и са решили да опитат.   Виждал съм ги всякакви. На повечето им личеше от километри, че се ОПИВАХА от дадената им власт, по скоро властчица някаква. И в гоненето на червената точка, крещяха по нас, искаха да работим повече и повече, правеха някакви комсомолски събрания, изкарваха ни пред строя за мъмрене, наказваха, пращаха някакви писма до някъде, пишеха черни точки в НАШИТЕ характеристики. Имаше откровени садисти, които само чакаха да останат насаме с нас, за да започнат да ни бият и да ни юркат и да искат да изпълняваме нормите. Имаше и заблудени души, добри хора, на които им личеше, че са объркани и не им е това мястото. Имаше и такива, дошли просто за купона ( да им имам представите за купон ), с идеята да забият някоя ученичка, защото са доволно смотани и не им се е отворил парашута с колежките ( божеее, мъка, мъка ). Та в цялата тази работа ние учениците, сме матрЯла, опитните свинчета, стадото, което им е отдадено на разположение от другарите, за да си правят те експерименти, да си "оправят" биографиите, да си пишат жадуваните червени точки. Жалка работа. Омерзителна. Гнусна. И още малко детайли. Комсомола в стремежа си да подчертае своята значимост и важност им раздаваше УНИФОРМИ и ЗВАНИЯ. Имаше някакви нагръдни знаци подобни на пагони, със звезди, които показваха кой е ВИСШ и кой е ПО-ВИСШ. Имаше някакви СТРУКТУРИ и някакви ОРГАНИЗАЦИИ. Имаше вечерни проверки и сутрешни събрания за надъхване и разпределяне на задачите. Имаше отрядни РЪКОВОДИТЕЛИ, имаше пеене и маршировки под строй. Казармени порядки. Смешно и много тъжно. Още по смешно и тъжно ти става, когато вече наистина попаднеш в казармата и осъзнаеш, че целият ти живот е бил и предстои да бъде все такъв. БЕЗ ИЗБОР. Или ставаш един от тях и се "оправяш", или си никой и потъваш бавно. Имаше социалистически съревнования и табла на успеха, за да се види кой отряд колко е изработил. Ей сега ми изникна такъв спомен. След като се образуват "отрядите", трябва да им се даде име. Не може без име. Та свиква се събрание и на нас простосмъртните ни се дава възможността да предложим име. Един вид – ето ви свободата – избирайте, и от вас зависи нещо. Та по това време, тъкмо французите бяха изпратили първият си космонавт, мисля, че се казваше Жан Луи Кретиен. И измежду обичайните Миткопалаузовци, Антонивановци и шестте ястребинчета, да се намеря аз да го предложа за име на нашият отряд. Леле, само дето не ме разпнаха... Че как така, какво общо има тук някакъв си французин, че какво като е космонавт, ние да не би да си нямаме, какво е направил той за нас, ти акъл имаш ли  !? И повлиян от моето космонавтско предложение, разговорът тръгна в посока космонавти и си избрахме "наш" космонавт за име. Вече съм забравил кой точно. Юрий Гагарин, Георги Иванов, Александър Александров, Валентина Терешкова ( еманципацията всъщност, ние я измислихме J ), Рукавишников,...Беше някой от тези. Ами засега толкова. Ще има още. До скоро и бъдете здрави.    

Припомни ми с подробности.И аз съм ходил и всичко всичко си беше точно така.Ама там срещнах двама много готини приятели с които и до сега се чуваме виждаме и се веселим.Всичко което не ме убива ме прави по-силен.Мен не ме убиха.

това, че си срещнал двама добри приятели е единствената полза от бригадите, за която някога съм чувал :-)
Радвам се, че не са те убили.
Още мърдаме , а ? :-)))

За щастие ми се разминаха бригадите, така че добре се посмях...май не са те мъмрили достатъчно...да го духат!!! :)