Нека за момент да се поставим на мястото на агронома или на директора на АПК-то ( АПК – Аграрно Промишлен Комплекс ),то се явява нещо като продължение на ТКЗС-то ( ТКЗС – Трудово Кооперативно Земеделско Стопанство ), а ТКЗС-то е мястото където отидоха земите на вашите дядовци и баби – съвсем доброволно… АПК-то е разположено в близост до по-голям град, който да обслужва. В някое село или между няколко села. Представлява огромна територия земя, на която са построени свинарници, краварници, пилчарници,  огромни зеленчукови масиви, градини, парници и т.н.Въобще тук се произвежда или би трябвало да се произвежда, всичко онова от което имат нужда големите градове и техните жители, що се отнася до храна.Тъй наречената „индустриализация” обаче, е обезлюдила селата, натъпквайки хората в панелни кутийки по градовете. Същите тези хора искат да ядат домати и краставици, а хората, които ги произвеждат, стават все по-малко и по-малко. И в АПК-то работят бабите и дядовците останали по селата, а пък ако има млади, които не са заминали за града, те работят в „администрацията”. Ще рече нищо не правят и възприемат това за нормална работа, а пък на всичкото отгоре получават и заплата. Е, как няма да обичат социализЪма… Та, директорът на АПК-то трябва да прибира реколтата.Дошло е времето – есен е ! А работници както и всяка друга година няма – като изключим бабите от околните села, които се опитват да притурят някой лев към мизерната пенсийка. По цял свят прибирането на реколтата е сезонна работа – ще рече, няма "берачи" на постоянен договор и заплата. И у нас също така. Идва есента, реколтата трябва да се прибере, а хора няма. И откъде да ги вземем ? И директора на АПК-то,  другаря Григоров вдига телефона и се обажда на другаря Кузманов – партийният секретар на окръга : -         Така и така, другарю Кузманов, пак е есен и пак няма хора, ябълките ще изгният по дърветата, ще стане като с прасковите, половината реколта поразихме... Бабите са 57, а ми трябват поне 400 човека. И понеже всичко е взаимообвързано, ако не се прибере реколтата, АПК-то няма да изпълни плана, консервните комбинати няма да изпълнят плана, няма да има и за износ ( значи няма да има валута за другарите ), няма да има по магазините, другаря Григоров ще бъде наказан, а пък за него е отговорен другарят Кузманов и т.н. Въобще типични казармени порядки, винаги има "началство", винаги има и подчинени,ако подчинените се издънят, началството също ще го отнесе макар и в по-малка степен.И затова всичко трябва да се "оправи", плановете да се "преизпълнят" и прочее неизбежни социалистически прекрасности...   Малка скоба. Цялата структура, която си бяха изградили другарите, служеше, за да се осигури на партията един отделен човек, който да понесе цялата ( или по- голямата част ) от вината в случай на издънка. Защото партията не може да е виновна за нищо. Не си го и помисляйте. Ако нещо се издъни, виновен е отделен човек, все ще му се намери някакъв ЛИЧЕН кусур. Няма значение какъв. Ще измислят нещо другарите. Като почнеш от „пиянство” или "битово разложение", минеш през "недобросъвестно изпълнение на служебните задължения" и стигнеш до ужасното "упадъчно Западно влияние"... Така вината се "избутваше" колкото се може повече надолу по веригата. Но партията, организацията, принципите, те никога не са грешни или виновни. И още един бърз пример от казармата. Не е разрешено например, двама редници да се разхождат просто ей-така. Единият трябва да е отговорник, да е началник на другия по някакъв начин. Ако не е изрично посочен от техен командир, единият от двамата се самоназначнава за по-старши. Може да е според някакъв пореден номер или според буквата на името. И ако редник Андреев и редник Димитров ги блъсне кола например, началниците ще кажат: "Ами ето, редник Андреев не се е съобразил с правилата за движение в населено място и не е взел необходимите предохранителни мерки" и т.н. Началството също ще отнесе наказание, но ГОЛЯМАТА вина си е на редник Андреев. Това всички го знаят. В някакъв момент може да се наложи да бъдат пожертвани и никакви биографии или заслуги не могат да им помогнат. И въпреки всичко, напливът от хора искащи да стават "воини на партията" никога не секваше. Затварям скобата.   Най-добре са си бабите и дядовците, нямат си никакви подчинени, а пък за началниците хич не им пука. Дори бабите и дядовците, от които нищо не зависеше, така се бъзикаха пред очите ни с другарите, че направо си умирахме от смях. - Другари и другарки – пъчеше се партиецът, директор на АПК-то – партията ни е поставила задача, да приберм реколтата... - Чеде – викаха му бабичките „другарки”, които сигурно са го дундуркали когато е бил малък – то, реколтата ние и преди я прибирахме и без партията, щото требе да се яде, ше я прибереме и сега, ти по-добре виж дали нещо с пенсиите не можеш направи... - Григоров, глей сега – разправяха дядовците „другари” – това за реколтата, няма нужда да ни го обясняваш, ясно е че требе да се прибере, ама виж там нещо дали не можеш да направиш, щото фурната нещо спре да дава хлеб...   А другарите преглъщаха, щото им трябваха работници, но да не се отплесвам. Откъде могат да се вземат хора ? Като при това, да не забравяме един изключително важен момент. Другарите много искат да не плащат за труда на тези хора. И така, схемата е разработена и затвърдена през годините. Хората които работят безплатно са:   1. Ученици Не знам колко са били на брой учениците по това време, но със сигурност са били много, толкова много, че са били ФАКТОР, на който другарите да разчитат. Учениците ги залъгват с някакви левчета, колкото да им привлекат вниманието. Те не могат да откажат, защото така са наредили директорът на училището и учителите, а на тях им е наредил другарят Кузманов. Пък и винаги е по-добре да не се ходи на училище. Абе – веселба. Да кажа още веднъж – на есенна бригада ходят ВСИЧКИ ученици между 4-ти и 11-ти ( 12-ти ) клас, а на лятна едномесечна бригада ходят ВСИЧКИ ученици между 8-ми и 11-ти (12-ти ) клас.   2. Войници Вониците са лесни, на тях просто им се заповядва, а за плащане и дума не може да става. Тяхната бройка също е много сериозна. Върти ми се в главата числото 200 000. Толкова наброяваше армията по онова време. Те също не могат да откажат, защото в казармата "неизпълнение на заповед" е най-страшното престъпление. Съвсем отделен е въпроса, че те би трябвало да се занимават със съвсем други работи, а не с бране на чушки и домати. Друг важен момент при войниците е, че там нормата се ЗАПОВЯДВА и в повечето случаи се изпълнява. И едно отклонение. Войниците се използваха не само за прибиране на реколтата. По всяко време, всеки директор на завод, предприятие или на нещо си, можеше да вдигне телефона, да се обади на командира на поделението и да поиска 100 човека, за да му изкопят канал за водопровод например. В отплата директорът пък осигуряваше на поделението, да речем дървен материал или пък боя за да се пребоядиса оградата или каквото там заводът произвежда. Съвсем възможно е и да са си поделяли някак парите изкарани от войниците, но за това мога само да предполагам. Но въртележката с безплатния труд на войниците е ОГРОМНА, това е сигурно. В резултат на всичко това, командирът на поделението трупа червени точки пред началството, защото и в армията имаше "социалистическо съревнование". И е много по - важно да са варосани бордюрчетата и пред щаба да има градинка с цветя, отколкото войниците да се научат от коя страна се държи пушката. Важното е да се расте в кариерата, а за боеспособността на армията ще помислим по-късно.   3. Студенти Студентските години – ееех ! Ако имаше момент, в който човек поне за мъничко да се почувства свободен в тази територия, която бяха заградили другарите, това бяха студентските години. Не че нямаше идиотщини, имаше достатъчно, но някак не им се вързвахме толкова. За студентските бригади може да се понапише доста. Тук само ще спомена, че единствено на студентите се плащаха що-годе нормални пари. Просто студентите ( поне по мое време ) нямаше с какво да ги уплашиш. Минали бяха времената на Сталин и Вълко Червенков, когато студентите са били основно "прочиствани". Сега социализма беше с "човешко лице" и ако искаш от студентите да работят, не можеш да ги мотивираш нито с награди и похвала пред строя, нито със заплахи . Впрочем сега се сещам, ( защото ми се случи лично ) имаше една сериозна заплаха – изключване от комсомола. Изключването от комсомола беше сериозно, защото автоматично означаваше край със студентството, защото само членове на комсомола можеха да са студенти. Няма хън-мън. Другарите си постилаха сериозно. " Бъдещето на нацията", " интелектуалният резервоар", трябваше да са им подвластни от рано. До изключване от комсомола се прибягваше много рядко. Също много рядко, но все пак се случваше, се прибягваше до " последно предупреждение за изключване от комсомола". Парите които се плащаха бяха съизмерими със стипендиите, че и със заплатите. За един студент сумата от 70 лева, беше сериозна. А можеха да стигнат и до 100 – 120 лева. Поне такъв спомен имам от последната бригада в историята на социалистическа България. Но и това все пак не е критерий, защото бригадата в която участвах, беше в строителството. В Шумен щеше да идва дипломатическият корпус и там се готвеха да правят някакви чудеса и затова другарите наливаха мноооого пари. Трябваше да им покажем на ония от Запада как се живее и строи у нас ( сякаш те не знаеха J), това тунели на няколко нива, това пътища, това площади...абе щяхме здравата да ги стреснем западняците, то и без друго си беше известно, че те лесно се стряскат. Имаше и много гаври, да не си помислите, че ей така, ходиш, работиш, печелиш. Спомням си, на тази бригада имаше въпиюща нужда от хора. И студентите ги залъгаха с това, че ако работят още един месец, освен задължителния, ще им дадат да запишат годината с 5 ( пет ) невзети изпита !!! Чиста гавра, Който е бил студент, знае, че това е просто отлагане на прекъсването. Обикновено разрешаваха да се записва следващата година с 2 невзети изпита. Отделно всеки семестър имаш да взимаш още 5 или 6. Така че като ти се съберат 10-12 изпита, задачата става почти невъзможна. Да не говорим, че ти вместо да учиш и да се подготвяш, трябва да работиш. Помня един приятел, който реши да работи здраво (беше ячко момче ) два месеца, хем да изкара някой лев, хем да запише с 5 невзети изпита. Разтоварваше и поставяше бордюри, бъркаше бетон, мъкнеше торби с цимент, прехвърляше някакви камъни. Все черен, ръчен, робски труд. Другарите се опитваха да компенсират липсата на механизация с повече ръчен труд. И ако на такъв обект от национално значение липсваше механизация, то правете си сметка какво ставаше на други места ! Та моят приятел здравата се облъска, за което му бяха платени 36 лева !!! За два месеца къртовски труд. След което той се опита да вземе събралите му се изпити, не успя и прекъсна. Почти никой от станалите да работят втори месец мои колеги, не успяха да си вземат изпитите и прекъснаха, просто някои от тях изкараха по 120-150 лева и това беше.   4. Служещи   Служещи или служАщи, наричаха всички, които не извършваха физическа работа. Тук много ясно се виждаше как другарите се отнасяха към хората на интелектуалния труд. "Бачкаторите" - строители, миньори, леяри, стругари и изобщо извършващите някакъв физически труд, въобще не ги закачаха за бригади. Но пък всякакви инженери, лаборанти, архитекти, чиновници, журналисти, учители, че дори и лекарите, въобще всички които полагаха така презирания от другарите интелектуален труд си бяха абонирани за бригадите. "Да се научат тия вгабонти на труд !" Другарите бяха осъзнали нуждата от такива кадри, но не пропускаха възможност да ги унизят. За тях интелектуалният труд беше нещо мъгляво, непонятно и далечно. По им харесваше нещата да могат да се видят и да се пипнат."Око да види, ръка да пипне". И с голямо задоволство отклоняваха хората на интелектуалния труд от истинската им работа, за да ги накарат да копаят картофи и да берат домати. На тях също не им се плащаше, защото в същия момент получаваха заплати.     Та ако сте прочели дотук, сигурно сте съобразили, че есенно време в социалистическа България, цялото население, като се започне от децата, та до бабите и дядовците, се втурваше да прибира реколтата, и на всичкото отгоре – БЕЗПЛАТНО ! Дори и при това положение обаче, държавата все пак рухна. Пропадна т.нар. социализъм и неговата „планова икономика”. След 50 – тина години опитване, най-накрая всичко се разпадна от само себе си. Разбра се, че другарите и тяхната идеология не стават за нищо. Разбра се, че „социалистическа икономика” е оксиморон, няма такова нещо...   И най – накрая, само се замислете какво ще се случи, ако в страни като Германия и Япония например ( които са водещи СВЕТОВНИ икономики, нищо че загубиха войната ), хората вземат да поработят безплатно, па макар и само за един месец ?  

престъпления и "грешки на растежа", които трябва вечно да се оправят с цената на нови престъпления и "грешки", като завършва с бавно и мъчително връщане към капитализма.