Как Западът шест пъти в историята е помагал на Русия, неизменно получавайки ненавист вместо благодарност



Тия дни, така наречения министър на отбраната на Руската Федерация Серьожата Шойгу отново подкара старата песен, коварният Запад винаги е искал и иска да разруши и пороби Русия, страната отново е обкръжена от врагове. Черното е бяло, бялото е черно, две по две е пет. За кой ли път, всичко в тази страна е обърнато с краката нагоре. Не съветският режим, с неговите гладомори, репресии, полигони за разстрел, ГУЛАГ и Чернобил, не путинския режим, с войните против съседи и анексиите, със санкциите против собствените си граждани, а "проклетия Запад" мечтае да завоюва жителите на изправилата се свръхдържава, замразява им пенсиите, вдига им възрастта за пенсиониране и цените на всички стоки и услуги, храни ги с всякакви боклуци, мачкайки с булдозери качествени продукти, 24 часа в денонощие промива мозъците им с агресивна пропаганда и ги праща да умират в завоевателни войни. А с изкараните пари тия жадни империалисти искат да си накупят самолети, яхти, дворци, лозя в Тоскана и вили на езерото Комо в Италия.

Значи е настъпило времето за пореден, милионен и първи път, да припомним, как е било всъщност всичко. Кой е помагал на руснаците, когато правителството на страната ги е докарвало до глад или неподготвени ги е хвърляло в пожара на войни, разпалени от същата тази Русия ( или с нейна помощ ). Но нека започнем подред. Истината, от която толкова се бои тази страна с непредсказуема история.

1. ГЛАДЪТ ОТ 1891-1892 г.



През 1891-а година в районите Черноземен и Средно Поволжие се получила ужасно слаба реколта. Районите с население от  36 милиона човека се оказали в крайно незавидно положение. А местните власти, които би трябвало да имат резерв за такива случаи, изведнъж заявили, че хляб за черни дни в складовете няма. И се започнало – криза, глад, разруха, смърт, епидемии от тиф и холера. Приблизително 500 000 човека се отправили към онзи свят, благодарение на мъдрите действия на царския режим. Жертвите могло да бъдат много повече, ако не били вездесъщите американци.

Узнавайки за случващото се, в САЩ веднага организирали събиране на средства за гладуващите непознати хора от далечната страна. За оказване на хуманитарна помощ, веднага в няколко щата – Минесота, Небраска, Айова и Пенсилвания били организирани комитети за помощ на гладуващите руснаци, а малко по-късно подобен комитет бил създаден и в Ню-Йорк. Всичко се спонсорирало за сметка на неравнодушните граждани на Америка. Комитетите провеждали благотворителни акции за събиране на средства, организирали концерти и спектактли Участвали практически всички слоеве на населението – от богатите до бедните. Със събраните средства бил сформиран така наречения „Флот на глада“ (Famine Fleet)  - 5 огромни парахода, натоварени с тонове пшенично и царевично брашно, зърно, плодове, зеленчуци, лекарства и дрехи. Първият кораб "Indiana" пристигнал в Русия през март 1892 година и докарал 1900 тона продоволствия. Но и това не е всичко. Хитрото правителство на американските империалисти предоставило на някои руски губернии кредит за закупуване на продоволствия в размер на 75 милиона долара.

Всичко това го има запечатано на картините на Айвазовски. Стараят се днес тия картини да не ги показват на руснаците. Пък и самите те, болшинството от тях, са си изключили мозъците и подгрявани от леещата се от телевизора Гьобелсова пропаганда, си мечтаят да превърнат Америка в радиоактивна пепел.

Картината  на Айвазовски „Раздаване на  продоволствия“, 1892 г.



Картината на Айвазовски „Пристигането на парахода „Мисури“ с пшеница в Русия“, 1892 г.



2. 1905 г. РУСКО-ЯПОНСКАТА ВОЙНА



През 1905 година Русия загубила войната срещу Япония, война, която самата тя и била обявила. Великобритания, САЩ и Германия предприели огромни усилия, за да склонят Япония да подпише мирен договор с Русия, който фактически присъждал „равенство“. Този мирен договор бил подписан в Портсмут ( САЩ ). При положение, че след битката при Цушима, поражението на Русия било очевидно, дори и за най-твърдоглавите патриоти.

А Русия – какво ? Русия останала недоволна от този мир, а изгодите от него, напълно приписала на „невероятния“ дипломатически талант на С. Ю. Витте и на самия Николай Втори.

3. 1914 г. ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.

На 1 август 1914 г. Германия, поради отказа на Русия да отмени всеобщата мобилизация и обявила война. Започнала Първата Световна война. Съюзниците на Русия – Великобритания, Франция, а след 1917 г. и САЩ, поели върху себе си основната тежест. Всички главни битки се провеждали на Западния фронт. Там били разположени основните сили на Германия и Австро-Унгария.

През 1918 г. вече Съветска Русия, едностранно, въпреки исканията на нейните съюзници, подписала предателски, сепаративен мирен договор ( т.нар Брестки мир ) и излязла от войната.

4. 20-те ГОДИНИ. НОВ ГЛАД И НОВА ПРОДОВОЛСТВЕНА ПОМОЩ.

През 1921 г. поради разрухата, политиката на военния комунизъм и така нареченото “продоволствено разгръщане“, а ако трябва да наричаме нещата с истинските им имена – ограбване на селяните, от които червеноармейците и местните активисти ( така наречените „червени метли“ ) изгребали дори и зърното за посев, започнал глад. Гладували около 40 милиона човека. Но западните страни отново дошли на помощ. на Съветска Русия, дори без да обръщат внимание на идеологическите разногласия и предателството от 1918 година.

 Мащабите на помощта били впечатляващи: например неправителстваната организация American Relief Administration (ARA) се погрижила за прехраната на 6 099 574 човека, американското общество на квакерите - 265 000, международния «Save the Children Alliance» - 259 751 човека, Нансеновия комитет - 138 000, шведския червен кръст - 87 000, германския червен кръст - 7 000, английските профсъюзи - 92 000, международна работническа помощ - 78 011 човека.

Знаете ли какво е това ? Американски сертификат за помощ за гладуващите съветски деца. Всеки гражданин на САЩ е можел да участва. Проклети янки !



Към първи юни 1922 г. в гладуващите губернии били открити 7000 съветски столови, а столови на чуждестранни организации – 9500.




Сътрудникът на ARA Доналд Решо в една от откритите столови.

През есента на 1922 г. АRА закупува бельо и обувки неупотребени от армията на САЩ, за раздаване в Съветска Русия.

По оценки на Наркома за външна търговия, ARA е внесла 36,3 милиона пуда продоволствия, медикаменти и дрехи на обща стойност 136 милиона златни рубли. За изхранване на гладуващите са били открити повече от 15 хиляди столови. В най – натоварените моменти в ARA са работили 300 американски граждани и повече от 120 хиляди съветски граждани.

Така изглеждали комплектите с продукти, които били доставяни в Съветска Русия. Чай, захар, брашно, хранителни мазнини, ориз, кондензирано мляко, консерви.




Между 1921 и 1923 г. руснаците получили 1 163 296 бр. такива комплекта.

При американците имало строга отчетност. Ето документ: за една седмица нахранени, ( значи останали живи ), 9830 деца.



А ето тази фотография, путинските пропагандисти и псевдоисторици никога няма да покажат. Русия, 1922 г. Жителите на село Васильовка, Самарска губерния, благодарят на американците от ARA за продоволствената помощ.



Тази също. Жители на Самарска губерния са застанали на колене пред американците докарали продукти.

Мисията на ARA станала една от най-големите продоволствено–хуманитарни кампании през 20-ти век. В края на своята дейност, ARA била похарчила в полза на Русия, 61,6 милиона долара ( или 123,3 милиона златни рубли ). Но руските историци предпочитат да мълчат за това

Представителства на ARA били открити на териториите на 38 губернии от РСФСР. Американската администрация за помощ спасила в Русия от гладна смърт между 10 и 20 милиона човека. През 1922 г. тя ежедневно хранила 11 милиона жители на гладуващите губернии и снабдявала Поволжието със зърно за посев.

ARA също така оказвала помощ в налагането на медицината, ваксинациите и борбата с избухналите епидемии. Освен продоволствия американците доставяли много лекарства, отваряли болници, аптеки, медицински пунктове за помощ. Само доставените медикаменти били на стойност 8 милиона долара, обезпечавайки 15 хиляди болници и учреждения.

Сериозен проблем се оказала ваксинацията – руските селяни наричали ваксините „изродски“. Тогава ARA започнала да раздава дозите само със съответстваща медицинска справка. В резултата на това, 9 милиона човека били ваксинирани, което помогнало да се занижат случаите на смърт от епидемии и болести. Селяните даже писали писма с искане да им бъде изпратен портрет на Хувър, за да го поставят вместо икона в червения ъгъл.

Но в момента в който гладът бил победен, капиталистическия Запад бил обявен от руските власти за главен враг. ARA била обвинена в „шпионаж“ и „желание да наводни младата страна на съветите“ с товари, които нямало вече къде да бъдат прибирани. Започнала безпрецедентна пропагандна кампания по подготовка на война с „ненавистните буржоа-капиталисти“. Ленин заявил“ „Те ще ни продадат въжето на което ще ги обесим !“...

Болшинството руски ватници в наши дни за тия работи не знаят, в най-добрия случай са подочули нещо с крайчеца на ухото. Разбира се, държавната пропаганда  също нищо няма да им разкаже за това.

5. ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И ЛЕНД-ЛИЗА.



През 1941г. СССР се оказал сам, без съюзници, в състояние на война с Германия, като Кремъл помогнал да се разпали тази война с подписването на пакта Молотов-Рибентроп и съвместно с Хитлер нападнал Полша. През есента на 1941 г. немците се намирали пред вратите на Москва. Но Великобритания и САЩ отново се притекли на помощ. Била оказана безпрецедентна помощ с оръжие, суровини и продоволствия.

На 29 септември 1941г. в Москва започнала конференция с представители на СССР, САЩ и Великобритания, в хода на която били приети принципни решения за широкомащабни доставки в Съветския Съюз на въоръжение и военна техника. На 1 октомври бил подписан първия ( такива ще има общо 4 ) протокол за доставки на стойност 1 милиард долара в течение на 9 месеца. Така започнала историята на американския ленд-лиз за СССР.

Както се казва, едно съветско копче от времето на Втората световна война, може да разкаже повече за ленд-лиза отколкото всички учебници. Изработено в Чикаго. В Чикаго, Карл !



Само копчетата доставени от ленд-лиза били 257 723 498 бройки, за да не тичат „байовците“ с разпасани гимнастьорки и да си придържат гащите.

Освен копчета, до края на септември 1945 г. СССР получил:

Самолети – 14 795

Радарни установки – 2 626

Танкове – 7 056

Джипове – 51 503

Камиони – 375 883

Мотоциклети – 35 170

Трактори – 8 071

Оръдия – 8 218

Картечници – 131 633

Взривни вещества – 345 633 тона

Строително оборудване - на стойност 10 910 000 $

Железопътни вагони – 11 155

Локомотиви - 1981

Товарни кораби - 90

Кораби за борба с подводници - 140

Торпедни катери – 197

Фрегати – 28

Подводници – 105

Корабни двигатели – 7 784

Продоволствия ( консерви ) – 4 478 000 тона

Машиностроително оборудване – на стойност 1 078 965 000 $

Стомана – 2,3 милиона тона ( това количество стомана е достатъчно за изработването на 70 000 танка Т-34 )

Цветни метали – 802 000 тона

Нефтопродукти – 2 670 000 тона

Химически вещества – 842 000 тона

Памучно-хартиени изделия – 106 893 000 кв.ярда

Кожи – 49 860 тона

Автомобилни шини – 3 786 000

Полеви телефони – 245 000 ( телефони всичко - 423 000 )

Армейски ботуши – 15 417 000 чифта

СССР получил от ленд-лиза 622,1 хиляди тона железопътни релси ( 56 % от собственото си производство ) 1900 локомотива ( 2,4 пъти повече, отколкото СССР е произвел през годините на войната ) и 11075 вагона ( повече от 10,2 пъти ). Именно ленд-лиза станал основата на цялата логистика на Червената Армия.

Освен Америка, в програмата ленд-лиз участвала също Великобритания и страните от съдружието. Общият размер на помощта бил 11,3 милиарда долара, по цени от 1941 г. или 200 милиарда долара по съвременни цени.

Окупацията от страна на Сталин на страните от Източна Европа след края на войната, сложило началото на нова война – Студената. Въпреки всичко ( според статия на Ню-Йорк Таймс от 1945 г. ), САЩ предложили на Съветския Съюз settlement ( споразумение ), което да опрости оставащия дълг, с изключение на 1.3 милиарда долара. Съветския Съюз заявил, че е съгласен да изплати едва 170 милиона. Споразумението не било подписано и за много години всичко било застопорено. СССР продължил да протака до 1972 г. когато инфлацията на долара направила всички сметки смехотворни. През 1972 г.  двете страни най-накрая подписали споразумение за това, че СССР ще изплати 722 милиона долара от дълга, разсрочено, до 1 юли 2001 г. След разпада на СССР, дългът бил наследен от  Руската Федерация и заплащанията със съвършено обезценените долари били приключени през 2002 г. Като се отчете изминалото време и инфлацията, в крайна сметка били изплатени 0,6% от общата сума на доставките.

Така „жадните янки и англосакси“ „се напечелили от руската мъка“. А Съветска Русия веднага след победата поела курс на конфронтация и подготовка за трета световна война. Въпреки разрухата, тя се отказала от плана Маршал и забранила участието на всички свои марионетки от Източна Европа. Само смъртта на Сталин предотвратила военно стълкновение, катастрофалните последствия от което ( като се отчита притежанието на ядрено оръжие и от двете страни ) не е трудно да бъде предсказано.
Днес ватниците патриоти, при споменаването на ленд-лиза презрително се усмихват: „ Абе, какво там въобще са ни помагали, ние и сами щяхме да се справим ! Нашите Сталин и Жуков...абир, абирв, абирвалг“. А „най-надарените“ започват да повтарят пропагандните приказки, за това, че „байовците“ много отдавна са се разплатили с амерковците в злато, в двоен, десеторен, стократен размер. И впрочем понякога с такъв напън и „праведен гняв“, сякаш те самите вчера са извадили и платили от собствения си джоб.

6. 1989 - 1991 Г. РАЗПАД НА „ СОЦА“ И НОВА ХУМАНИТАРНА ПОМОЩ




Разпада на Съветския Съюз, естествено се отразил на чинията на обикновения гражданин от страната на победилия социализъм. Административната икономика издъхнала, а пазарната още не била пусната. Магазините в руските градове пустеели, а нормална, качествена храна практически нямало. Русия стояла на прага на истински глад.







И в този тежък момент, неуморните коварни американци, заедно с немските нацисти и другите гейропейци, отново решили да нахранят руския народ. Възмутително !







Само през 1991 г. безплатно били доставени 241 хиляди тона продоволствия. Отделно от това били предоставени свободни кредити за закупуване на зърно от САЩ, на цени по-ниски от пазарните.

През 1992 г. американците организирали операция «Provide Hope» ( осигури надежда ).




Военно-транспортни самолети, до самото начало на 2000 г. доставяли хуманитарна помощ в Русия.



Разтоварване на западна хуманитарна помощ.




Германия също оказала голяма помощ на Русия. По цяла Европа неправителствени организации събирали доставки за Русия.

Докато всякакви Путиновци заработвали от контрабанда на метали, а Гиркиновци воювали в Приднестровието, Запада се опитвал да нахрани гладните граждани на Руската Федерация. А в Русия, в същото време доставяната безплатна помощ била продавана за пари. Напечелиха се американците, не се заблуждавайте !

Впрочем и през 1999 г. Русия нямала нищо против.



Разбира се, по Russia Today такива неща няма да ви покажат. А и руснаците благополучно забравиха. Днес ( не без помощта на пропагандата ) те смятат, че глад не е имало и не е могло да има. А западната хуманитарна помощ ( на опашките за която, хората едва ли не си вадели очите ) – била ненужна. В болшинството не достига мозък даже да си зададе простия въпрос: ако Държавния Департамент и Пентагона толкова много искат да завоюват Русия, защо не го направиха в началото на 90-те, когато страната беше обхваната от криза и не мислеше да брани границите си и величието си, а да намери отнякъде, някакви продукти за закуска и вечеря.

Историята познава много примери, когато Запада е помагал на Русия и СССР. А обратното ? Русия поне веднъж, помогна ли на Запада ? Да бе, да ! В момента в който Русия малко се поизправи на крака и „заглади косъма“, тя отново се конфронтира с цивилизованото човечество и сe оказва „обградена от врагове“ и „коварния“ Запад отново „ден и нощ мисли как да довърши Русия, да завладее териториите и, а населението – да пороби“. Историята се завърта отново. И е абсолютно очевидно как ще завърши всичко. Вече в обозримото бъдеще, по всички необятни простори на „великата свръхдържава“ окончателно ще настъпи „пари няма“, а от Москва за пореден път ще чуем“ „Ей Запад, ей Америка, пратете нещо за ядене ! Ние сме добрички, ние няма повече така да правим“...

Оригиналната статия:

https://skrepohistory.livejournal.com/412.html